Йона означава „гълъб“ на иврит /„יוֹנָה“/. Това е и прякорът на семейството на художничката по майчина линия. Всички сме запознати с универсалната символика на мира на гълъба.
-
Йона Тукусер е родена през 1986 г. в българско семейство в село Главан, което се намира на 70 км от делтата на река Дунав в Украйна. Тя е потомка на преселници (1832) от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
Снимка на Йона през 1986 г
На снимката върху лицето й има драсканици с химикал – това е първата рисунка на Йона
Снимка от 1987 г. на родителите на Йона,
Димитър и Валентина с по-големия й брат - Игор
Преди разпадането на Съветския съюз майка й Валентина е била медицинска сестра, а баща й - каменоделец. Най-ранните й детски спомени са свързани с работата на баща й. "Спомням си, че в нашия двор имаше много надгробни снимки на хора, които се вграждаха в мраморните плочи. Обичах да ги гледам и да им говоря. Особено ярко си спомням снимката на малко дете, което интуитивно ме изпълваше със страх, без да осъзнавам напълно, че е умряло. Това беше може би първата ми среща с отвъдното."
Изображения 1, 2 и 3 са надгробни снимки на прабабите на Йона: Степанида Грежа, Степанида Чолак, Степанида Тукусер
-
Йона често живееше с баба си и дядо си, които бяха дълбоко религиозни. Баба й пееше в църковния хор и Йона често я придружаваше на църква от малка. Докато четеше Библията, Йона се влюби в нея от детството си и щеше да спазва всички християнски традиции. Именно в дома на нейните баба и дядо за първи път я осенила тръпката от изкуството да рисува.
"Имаше скрита книга в дома им, която беше забранена за мен. Това беше каталог с твърди, платнени, зелени корици. Вътре имаше големи цветни репродукции на произведения на западни художници, които също разкриваха човешка голота. Имаше много картини на Рубенс, Лукас Кранах Стари, Питер Брьогел, Тициан, Джорджоне и много други световноизвестни майстори на изкуството. Разгърнах го тайно и го съзерцавах Дълго време книгата - като забранения плод - предизвикваше у мен вълнение и възхищение, сякаш към нещо свято“.
Йона си спомня, че като дете се е вдъхновявала от филми за художници. След като изгледа филм и беше пленена от видяното, тя рисуваше до късно през нощта често повтарящ се сюжет: с черно мастило тя експресивно композираше гробище, състоящо се от множество могили и кръстове, над които прелиташе зловещо ято гарвани, както момиченце плаче над гроба на майка си.
В този фрагмент от запис на стара видеокасета Йона може да се види как рисува в къщата на баба си
Детска рисунка на Йона
Техника: туш върху хартия (създадена през 1994 г., с. Главан, Бесарабия, Украйна)
Рисунката изобразява малко момиченце, което е на колене пред могилата на майка си. Могилата е край вода, под бурно небе с черни врани. Създадена в родната къща на Йона в село Главан, тя отразява първите ѝ интуитивни опити да изрази скръб чрез образи. В този период седемгодишната Йона е дълбоко погълната от мисли за човешката смъртност и създава поредица от подобни сюжети с черен туш.
-
След разпадането на Съветския съюз родителите на Йона се занимават със земеделие и отглеждане на добитък, а като тийнейджър тя често им помага в овощната градина, на полето и в кланицата - с обработката на месото, което доставят в Одеса.
Колене на прасе в двора на Йона
ОБРАЗОВАНИЕ
2003–2010 г
-
В периода 2003–2007 г. учи в Измаилския хуманитарен държавен университет в Украйна, завършвайки бакалавърска степен по изобразително изкуство в класа на Иван Шишман.
Първата маслена картина на Йона, 2003 г
-
През 2005 г. участва в изложба на български художници в Киево-Печорската лавра, Украйна.
-
От 2005-2008 г. работи като асистент по реставрация на стенописи в различни църкви и храмове в Украйна и България.
-
През 2007 г. прави първата си самостоятелна изложба в Българския културен център в град Одеса, Украйна.
-
През 2007 г. се мести в България.
-
В периода 2007-2010 г. учи в Националната художествена академия в София, като в първата си година учи живопис в класа на Андрей Даниел. След конфликт с учителя си тя се премества в класа на Теофан Сокеров и получава магистърска степен по живопис.
1.- Първа година в НХА - „Портрет на модел“, въглен, хартия, 2007г.
2. - Втора година в НХА - „Голо тяло“, маслени бои на платно 2009г.
-
През 2008 г. печели първа награда за живописна скица – портрет в конкурса на НХА в памет на Марин Георгиев Устагенов. След това отново през 2009 г. печели първо място в същия конкурс за пейзаж.
-
През 2008 г. прави първата си самостоятелна изложба в България, в галерия „Агора“, София.
ТВОРЧЕСТВО
2010-2022 г
-
През 2010 г. Йона започва да създава своя проект „Глад“, като идеята за темата възниква още докато е студентка в Националната художествена академия.
-
„Образите в картините от проекта „Глад“ датират от ученическите ми години. Когато бях в пети клас, учителят по история ни разказа за масовия глад в Съветския съюз и Украйна и ни показа снимка на човекоядци, което ме шокира. За домашна работа учителят ни насърчи да попитаме нашите баби и дядовци как са оцелели от глада. Разказаните спомени за ужасния глад в Бесарабия след Втората световна война остават завинаги в паметта ми като постоянни спътници, които не спират да ме вълнуват. Докато следвах в Академията в София, реших да ги пресъздам със средствата на живописта.“
Снимка на канибали по време на глада в Поволожие през 1921 г. (показана от учителя в час по история)
От 2009 г. Йона изследва исторически материали за глада в Украйна и Съветския съюз от периодите 1921–1923, 1932–1933, 1946–1947 г., като използва академичен подход при подбора на източници на информация от архиви и лични интервюта с живи свидетели, преживели глада. Резултатите от това изследване служат за пресъздаване на съветския глад в Украйна чрез средствата на живописта.
На снимката е първата скица към картината от проекта „Глад“.
Сангина, масло върху картон, 2010 г
-
През декември 2010 г. бащата на Йона почина, две седмици преди откриването на изложбата „Глад“ в София. Изложбата беше отменена и преместена за март 2011 г.
„ Плачът на Отца“, маслени бои, платно, 2016
Откриване на изложба „Глад“ в Център за култура и дебат „Червената къща“, София, 2011 г.
Изложба «Антропофаг» в «Център за култура и дебат Червената къща» 2011. София, България
-
През 2010-2011 г. създава поредица от картини - „Чернобил“.
-
Снимки 1. 2. 3. са скици за картини от поредицата „Чернобил“ - маслени бои, картон, 2010 г.
В поредицата от картини „Чернобил“ Йона представя експлозията на атомната електроцентрала в Чернобил. Градът е призрачен, обитаван от хора, превърнали се в мутанти, родени след инцидента.
-
През 2011 г. Йона стартира своя проект „Root“.
1 - Обезглавяване на патици с брадва
2 - Натюрморт със зеленчуци
3 – Натюрморт със зеленчуци и колаж от женско бельо, масло върху платно. Проект „Корен“, 2011г
„Проектът „Root“ започна като вид психотерапия. Ако един психолог моли пациентите си да опишат страданието си и да материализират скръбта си върху лист хартия, то като художник използвах същия метод, но вместо да пиша - изразявах наживения спомен с четка върху платното. Това е изповедта за мъката от детството ми на село. Това е, което ме вълнува и днес, дошъл в големия град като емигрант в чужда страна и изправен пред ритъма на съвременното общество.
Изразът в моите картини, преминал през всички етапи, еволюира от личен опит до моя социален ангажимент - критика на модерността. Призив за изграждане на нов мироглед. Модерна авангардна култура, съчетана със земното/заземеното/естественото, което бях изоставил. „Изкорени“ вик за социално пробуждане.“
-
През 2012 Йона се премества в Париж и прави изложба в галерия „In My Room“.
-
През август 2012 г. тя започва да живее в Ню Йорк.
-
През януари 2013 г. организира изложба в „Able Fine Art Gallery“ в Челси, Ню Йорк.
-
През февруари 2013 г. започва сътрудничество с американския художник от български произход Йонко Иван в неговия мултидисциплинарен проект „Geologic Pulse“.
-
През май 2013 г. Йона и Йонко Иван направиха съвместна изложба – представяне на проекта „Geologic Pulse“, в която Йона включи 8 картини от проекта „Root“ в шоурума на Tesla Motors в Челси, Ню Йорк.
Картина от проекта „Root“, представена в шоурума на Tesla Motors до автомобил Tesla Roadster, Ню Йорк, 2013 г.
-
През 2013 г. се завръща в България и създава нова серия картини за проекта „Глад“.
-
През 2013 Йона стартира експерименталната програма „Nuclear Seed“, в рамките на научно-артистичния проект „Geologic pulse“ на Йонко Иван, който доказва влиянието на геоложката среда върху живописта.
-
През 2014 г. представя поредица от картини, създадени в различни страни, в рамките на програмата „Nuclear Seed“ в изложба „Geologic Pulse“ в Регионален исторически музей – Стара Загора, България.
-
През 2015 г. Йона се премества в Рим.
-
През 2015 г. в Рим Йона създава поредица от картини на тема „Ремонт на ДНК“ – живописна „илюстрация“ на механизъм за възстановяване на структурата на увредена ДНК и епигенетичните процеси на екстрагеномно наследяване на информация.
-
През 2015 г. публикува научна статия „Художествен поглед към глада в Бесарабия“. НАУЧНИ ЧЕТИВА: Европейското пространство в регионален контекст. Измаилски хуманитарен държавен университет, 2015, Измаил, Украйна.
-
През 2016 г. в Рим тя започва да експериментира със „звукова живопис“ като част от проекта „Anthropophage“.
Обложката на музикалния албум „Anthropophage“
-
На 7 май 2021 г. Йона издава концептуалния музикален албум „Anthropophage“, който включва 21 електронни звукови импровизации, създадени в Рим в периода 2016–2021 г. Звуковите композиции в албума „Anthropophage“ са вдъхновени от реални истории, събрани от Йона за глада и канибализма в Украйна през ХХ век. В албума „Anthropophage“ разказвам историята на едно момче, което, след като вижда как майка му яде тялото на брат му, излиза на пътя, за да изкрещи ужаса от видяното. Вместо думи обаче то успява да издава само стържещи звуци. Момчето онемява в резултат на преживяното.“ Всяка композиция в „Anthropophage“ разказва истинска история.
-
През 2016 г. започва да развива проекта „Time“ в Рим.
1.- Документални видеозаписи от семейния архив на Йона
2.- Скица с въглен върху хартия. Проект „Време“.
3.- Картина в начален етап. масло върху платно. Проект „Време“.
В проекта „Време“ всяка картина отговаря на една секунда, стоп-кадър, заснет от видеозаписи в периода от 1994 до 2012 г. в семейния дом на Йона.
"Времето като активен творчески агент във Вселената е най-важната и най-мистериозна характеристика на природата. Изследването на времето ни позволява да проникнем в дълбините на природата и да открием вътрешната връзка на Вселената, която аз, като художник, "регистрирам" с помощта на цветовете."
-
През 2017 г. участва във видеоконференция на Международната научна конференция „Гладоморът от 1946-1947 г.: исторически, философски, психологически и педагогически аспекти“, посветена на 70-годишнината от трагичните събития. Измаилски държавен хуманитарен университет, 18 май, Украйна 2017 г.
Участие на Йона Тукусер във видеомост на международна научна конференция «Гладът 1946-1947: исторически, философски, психологически и педагогически аспекти», посветена на 70-годишнината от трагичните събития. Измаилски държавен хуманитарен университет, 18 май, Украйна 2017 г
-
През май 2018 г. Йона започва да снима документален филм, наречен „Антропофаг“ в българските села в Украйна, който представя лични истории за оцеляване от глад и суровоядство в Бесарабия (Украйна) през 1946-1947 г.
Кадър от документалния филм "Антропофаг", 2018 г
-
През 2020 г. – Институтът за исторически изследвания – БАН публикува научната статия на Йона „Проекция на метамодерен метод за изследване на глада в Бесарабия през 1946-1947 г., отразен в историческата живопис“ в списание „Исторически преглед“. ВРЪЗКА
-
През 2020 г. тя започва да живее в Лондон.
-
През 2021 г. тя се завръща в София и създава NFT проекта „COOKSHOE“.
-
През 2021 г. Йона се завърна в Украйна, за да продължи да работи по проекта „Глад“.
Йона на път за Украйна, 2021 г
-
След началото на войната в Украйна Йона се завръща в България и продължава да работи по проекта „Глад“ в студиото на киностудия „Ню Бояна“, София.
Йона работи върху картината „Бях толкова гладен, че изядох играчката на моя приятел“, в студиото на „ Киностудия Ню Бояна . София , септември 2022 г
-
27 септември 2022 г., самостоятелна изложба на проекта „Глад“ в Националната галерея "Квадрат 500".
-
През ноември 2022 г. СГХГ , една от най-престижните държавни галерии в България, откупува картината „РОДИНА, 10-1990, ISSN 0235 – 7089, стр. 58 / П-702, оп.1, ф. Руският канибализъм, който вдъхнови проекта на Йона „Глад“).
-
През ноември 2022 г. картината „Бесарабия” е включена в постоянната колекция на Националната галерия „Квадрат 500” .
-
През декември 2022 г. Националната художествена библиотека към музея Виктория и Албърт в Лондон посреща и включва в колекцията си каталога от изложбата „Глад“ в Националната галерия „Квадрат 500“.
-
На 27 януари 2023 г. се състоя премиерата на документалния филм „Антропофаг“ в канала на платформата за стрийминг на късометражни филми NoBlink . Филмът включва интервюта с етнически българи от Украйна, които разказват за случаи на човекоядство по време на големия глад в Украйна през 1946-1947 г.
Прожекции на филма „Anthropophage“:
-
„Festival del Cinema di Cefalù“, Чефалу, Италия; 1 септември 2023; Официална селекция
-
„Student World Impact Film Festival“, Ню Йорк, САЩ; 19 юни 2023; Официална селекция, Почетно отличие
-
„Golden FEMI Film Festival“, София, България; 10 юни 2023; Официална селекция
-
„Lift-Off First-Time Filmmaker Sessions“, Айвър, Обединеното кралство; 7 август 2023; Официална селекция
-
„Anti-War International Independent Film Festival“, Йъхви, Естония; 23 август 2023; Официална селекция
-
„Serbest International Film Festival“, Кишинев, Молдова; 5 септември 2023; Официална селекция, Полуфиналист
-
На 23–25 януари 2024 г. филмът „Anthropophage“ беше прожектиран по време на изложбата „HUNGER“ в Европейския парламент в Брюксел.
-
23-25 януари 2024 г., самостоятелна изложба „ГЛАД“ в Европейския парламент, Брюксел.
-
На 22 февруари 2024 г. в Европейския парламент в Брюксел Йона е лектор на конференцията „Култура срещу война“.
-
На 21 ноември 2024 г. в Дома на киното в Киев се състоя премиерната публична прожекция на документалния филм "Йона. Гладен делириум". Филмът е създаден от украинската национална телевизия "Суспільне".
-
На 16 януари 2025 г. в Националния музей на геноцида от гладомора се проведе прожекция на документалния филм „Йона.Гладен делириум” с публична дискусия на тема „Гладоморът 1946–1947 г.: факти, устна история, интерпретация”.
-
От 25 април до 18 май 2025 г. Йона Тукусер проведе арт акция, озаглавена „Надежда за мир“ на площад „Свети Петър“ във Ватикана. Всеки ден, в продължение на часове, тя стоеше неподвижно и в мълчание, държейки посланието си „Надежда за мир“, изписано на ръка с нейното червено червило върху лист амбалажна хартия. Тази самотна, мълчалива арт акция се превърна в жива инсталация – колективна, глобална молитва за мир, свързана на живо чрез масовите медии.
За повече информация за "Надежда за мир":
-
На 5 юни 2025 г., по покана на училището „Cristoforo Colombo“ във Фиумичино, Йона сподели своето послание „Надежда за мир“ с учениците.
По време на уъркшопа класната стая, чрез изкуството, се превърна в лаборатория за мир и пространство за диалог.
-
От 18 октомври 2025 г. до 21 февруари 2026 г. Йона представя изложбата „Покаяние и надежда. Свидетелствата на Пиетро Геометра за глада“ в църквата „Сант’Иняцио ди Лойола“ в Рим, изследвайки темите за глада и войната, покаянието, духовната трансформация и надеждата.
За повече информация относно изложбата „Покаяние и надежда“:
-
По време изложбата „Покаяние и надежда“, представена в църквата „Сант’Иняцио ди Лойола“ в Рим (18 октомври 2025 – 21 февруари 2026 г.), Йона проведе художествената акция „СПРЕТЕ ВОЙНАТА – ЗАПОЧНЕТЕ ДИАЛОГ“. Посетители от цял свят записваха своите размисли за войната и послания за мир в художествения обект „Книгата на мира“.
-
На 16 февруари 2026 г. в църквата „Сант’Иняцио ди Лойола“ в Рим беше отслужена Света литургия в чест на явяването на Дева Мария на Пиетро Геометра (Петров Петър Димитриевич, роден през 1929 г.). По време на богослужението беше припомнено събитието от 16 февруари 1989 г., когато в село Голица (Бесарабия, Украйна) Дева Мария се явява на Пиетро с думите: „Ти ще носиш знамето.“ Свидетелството на Пиетро беше документирано от Йона на 18 май 2018 г. Между 2024 и 2025 г. Йона създава картината „Покаяние“, в която личната история на Пиетро се превръща в универсален символ на духовна метаморфоза.
На снимката: отец Томас Кротo, SJ; отец Винченцо Д’Адамо, SJ; отец Кармело Джуфрида, SJ; дякон Пиетро; Йона и няколко вярващи в молитва в параклиса на Непорочното зачатие по време на Светата литургия, в изложбеното пространство на „Покаяние и надежда“.
